Мегън Сантяго

Taylor Momsen
Тя излезе от водата и избърса тялото си. Да нахраним Капитола. Това беше в главата й. Неприятно беше за шестнадесет годишно момиче да плува всеки ден и да лови риба. Това не беше женска работа, според нея. Но в Сектор 6, беше задължение за всички, независимо дали им харесва. Мегън Сантяго е момиче с дълга, златно-руса коса, която пада на къдрици чак до кръста й. Всеки се чуди, дали я връзва, поне докато плува. Никога, би казала тя и с чаровна усмивка би я разресала с дългите си пръсти, завършващи със счупени нокти. Очите й са сини, светло сини, но когато влезне във водата сякаш се сливаха в едно. Фигурата й е издължена и от толкова плуване има мускули. За човек, прекарващ времето си на слънце, Мегън е сравнително бяла. Не хваща тен и всички от Сектор 6 се съмняват да е една от тях. Семейството й няма много пари, затова тя няма хубави дрехи, като някои момичета, не се грижи за ноктите си. Тя е от хората, които ценят приятелството, но трудно намират приятели. Няма време дори да говори за такива, камо ли за любов.. Дори да е харесвала някой през живота си е потушавала чувствата моментално, защото не е искала да се занимава с такива неща. Обича да чете през свободното си време, което е по десет или двадесет минути на ден. Затова и не купуват много книги. Също обича да разказва истории. Когато с останалите ловят риба, тя разказва различни приказки, които сама е измислила и всички я слушат с интерес, затова майка й иска тя да се занимава с писане на книги, но къде в този сектор да се пишат книги? Затова Мегън просто плува. Не помни да е плакала, освен като е била малка, все пак кое дете не плаче, и също когато малката й сестра се удавила във водата. Силна е, не като някой, който се бие, а просто силна по характер. Усмихва се, но много рядко и главно с фалшиви усмивки, защото не й е много до смях. Умее да разсмива хората, дори и когато е сериозна. Ето и една от историйте, която разказа една вечер, когато с познатите й бяха край огъня да се стоплят.
"Сега ще ви разкажа нещо, което наричам "Глупавият живот на Меги". Няма да е толкова увлекателна, но все пак ще опитам. Когато съм се родила мама още не е била женена за татко. Тоест, била съм извънбрачно дете. След като съм станала вече на година и половина родителите ми събрали пари за нещо като торта и след като официално били съпрузи, сме изяли угощението за по-малко от пет минути. По-късно вече съм можела да плувам. Сестра ми е била на две, когато сме се разхождали покрай водата и съм й разказвала за всичко, което живее там. После съм опитала да я науча да плува. Нещо се объркало и тя се удавила. Виновна съм, зная го, и все още се обвинявам за станалото.. Оттогава с мама и татко не говорехме много. Те също ме обвиняваха, сигурно ме мразят. Единствения ден, в който ги виждах леко усмихнати, бе моят рожден ден. Мама правеше кейк с ябълки, а татко носеше сок от някакви плодове и правехме нещо като пиршество. Мама почина, когато бях на петнадесет. С татко в момента сме сами, но все едно него вече съвсем го няма. Тоест, все едно съм сама. И по израженията ви разбрах, че не съм била увлекателна.. Лека нощ."