The Hunger Games
Вход

Забравих си паролата!

Administrators
.▲Sue Flemming
Amelia Shepherd.ღ
Alexander Flemming
Latest topics
» Заети и Запазени Ликове
Съб Авг 10, 2013 11:55 am by Robbie.

» Запази Лик;
Съб Авг 10, 2013 11:49 am by Robbie.

» Тук пускайте вашите банери
Вто Сеп 25, 2012 10:49 pm by Ема Хънт

» Официалния форум на издателство "Колибри"
Съб Май 19, 2012 12:00 pm by Кристиан ДеКасас

» Magic War RPG
Съб Май 12, 2012 2:36 pm by Robbie.

» The White Lotus
Съб Май 12, 2012 2:35 pm by Robbie.

» Търся тук и там за моето РП другарче
Сря Май 02, 2012 1:34 pm by Примроуз Джъсттинс

» Смяна на име
Пон Апр 30, 2012 12:08 pm by Paige Vorte.

» Примроуз Джъсттинс
Пон Апр 30, 2012 10:31 am by Royal King


В открито море;;

Go down

В открито море;;

Писане by SunShine Lucky on Нед Мар 04, 2012 7:37 am


Тук, където лодките пускаха котви и ловяха риба. Една от няколкото възможности за работа в Сектор 4.

SunShine Lucky
Разказвач
Разказвач

Брой мнения : 14
Join date : 03.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Мегън Сантяго on Пон Мар 05, 2012 6:46 pm

Хайде мъничка рибке, толкова ли е трудно да се хванеш на въдицата?, а защо Меги си говореше сама нямаше обяснение. Седеше в малката дървена лодка, която купиха заедно с баща й за петнадесетия й рожден ден. Беше малко изпочупена по краищата от толкова плаване, но момичето я обичаше много. На едната пейка бе издълбала името си, а до него - датата на раждането си.
Няма да се разберем с теб, рибке! Хайде, трябва да се прибера поне с пет риби, засега имам.. ох, е, събрала съм ги. И тя продължаваше да си говори самичка, бихте я нарекли луда, но обитателите на морето сякаш четяха мислите й и я послушваха веднага, защото само след няколко секунди въдицата започна да се дърпа силно от нещо долу. Меги бе свикнала да се оправя с такива неща, затова просто започна да навива макарата и да дърпа внимателно, за да не скъса нещо. След минута в ръката й лежеше голяма риба, със сигурност щеше да се постарае да я запази, винаги се опитваше, но почти никога не й позволяваха. Тя погледа малко тези очи, които с всяка секунда ставаха все по-мъртви и после за да не гледа как рибата умира, я постави в кофата при другите.
След няколко минути просто взиране в далечината, тя реши да се върне на брега. Хвана греблата и започна да ги движи във водата, първо за да завърти лодката, после за да започне да плава към импровизираното пристанище. Лодката не даваше вид да не слуша команди, но просто вълните бяха силни и я бутаха насам-натам, което ядосваше Меги и тя се стараеше да се движи по-бързо и по-бързо. Сякаш за да помогнат, няколко делфина започнаха да я бутат, а момичето ги погали внимателно по гърба, което ги накара да започнат да издават доволни звуци.
Когато наближаваше брега, там я очакваше неясен силует. И понеже слънцето беше застанало така, че фигурата да изглежда просто черна, Меги не можа да разпознае кой е.
avatar
Мегън Сантяго
Sektor 4
Sektor 4

Брой мнения : 13
Join date : 04.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Christopher Rown on Пон Мар 05, 2012 7:11 pm

Кестенявото момче бе излязло с лодката на брат си за риба, понеже неговата собствена се разби преди няколко дни. Сега трябваше да хване поне двойно повече риба, за да започне да спестява за нова лодка. За сега имаше добър улов. При последното хвърляне на въдицата извади 3-4 килограмова риба, която щеше да му донесе повече пари. Отново хвърли въдицата, този път по - близо до лодката. Погледна към металната кофа, която бе поставил до краката си. В нея имаше осем риби. Едната от тях тежеше над 3 килограма, другите бяха доста по - дребни, но все пак бяха добър улов. Искаше да хване поне още две-три. Издърпа кукичката от водата и реши да се премести на друго място. Прибра другата въдица, която лежеше в другия край на лодката - тя бе със звънче, така че я оставяше без наблюдение. сложи и неяя на дъното и взе едното гребло. Порейки водата, последователно отляво и отдясно, с греблото, Крис придвижваше лодката напред. Бе горещо, ужасно горещо. Момчето свали тениската си и я постави на пейката и продължи да върти греблото. Това му се отдаваше. Бе един от най - бързите гребци в целия сектор. Баща му се гордееше с него, а брат му му бе помогнал да го постигне. Дейв всъщност също бе сред най - бързите гребци и бе предал това умение на малкия си брат. Кристофър се замисли за брат си, който сега сигурно поправяше нещо из къщата. След бурята, която потопи лодката на Крис, а той самият се ръзмина на косъм от смъртта, Дейв преотстъпваше на малкия си брат лодката, понеже го обичаше, а и защото бе наранил ужасно лявата си ръка и това се отразяваше на уменията му с греблата. "Всичко ще бъде наред."каза си Крис и продължи да гребе. В далечината забеляза лодка, която му изглеждаше странно позната. Скоро я наближи и позна момичето, седящо в лодката. Мегън. Приближи се до нея, спря да гребе, така че лодката застана неподвижна.
- Хей, сладурче, как си? - усмихна се той на Мег.
avatar
Christopher Rown
Sektor 4
Sektor 4

Брой мнения : 9
Join date : 05.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Мегън Сантяго on Вто Мар 06, 2012 8:13 am

- Крис - прошепна тя, сигурно той не я бе чул.
Остави греблата облегнати на пейката до нея и се обърна в посоката, от която идваше гласа му. И да, той стоеше там и й се усмихваше. Тя го дари с една от своите рядки, но красиви усмивки и се надвеси над водата, сякаш да се огледа, но го правеше, за да се сдържи от скачане в съседната лодка. Първо, щеше да си счупи нещо, второ, щеше да счупи лодката, така че това не бе особено добра идея.
- Позна ме по ненормалното гребане, нали? - придаде си насмешлива физиономия и се изправи отново. Сега чувството, че трябва да скочи започна да намалява. - Аз всъщност не те познах. Поне не и с тази лодка. - каза, сякаш обвинително и посочи в негова посока. После от срам, че ноктите й са изпоядени от нея самата, притисна ръцете си към тялото си.
Така и не разбрах защо, когато съм с него, прикривам недостатъците си, а когато не съм - ги оставям на показ, пак си заговори сама и си придаде вид на не толкова луда. След това отново започна да си мисли. Дали той вижда, че понякога усмивката ми не е толкова истинска.. Е, сега не беше фалшива, но.. Ох, лошо нещо е да си говориш сама, Мегън!, скастри се накрая.
После отново се предаде и се замисли, че ако той не говори, темата им за разговор пропада, защото тя не можеше да измисли какво толкова могат да си кажат. Затова сега тя просто гледаше в неговата посока и чакаше. Може би той говореше нещо, но след като беше в такъв етап на размишляване тя не чуваше и не усещаше нищо. Накрая се отказа и се заслуша. Е, поне не бе изпуснала нищо. Надяваше се.
avatar
Мегън Сантяго
Sektor 4
Sektor 4

Брой мнения : 13
Join date : 04.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Christopher Rown on Вто Мар 06, 2012 11:34 am

Усмивката й бе едно от нещата, за които бе готов да умре. Крис също се усмихна, откривайки част от белите си зъби. Усмивките в четвърти сектор не се срещаха особено често, но когато се усмихваха и бяха с любимите си хора, жителите на този сектор забравях несгодите си. Поне при Крис това бе така. Напоследък рядко се усмихваше. Брат му не бе в най - доброто си състояние и риболова бе нещо трудно за него. Така че сега Крис и баща му трябваше да си поделят задълженията на Дейв, а момчето трябваше и да спестява за нова лодка. Но Кристофър изсхвърли тези мисли от главата си и се усмихна още по - широко на Мегън. Приближи лодката си още малко до нейната, остави греблата на дъното, хвана Мег с две ръце и я притегли към себе си. Прегърна я силно, а след това хвана лицето й в ръце и я целуна. Езикът му палаво притегли нейния. След малко я пусна. Сега момичето седеше в лодката на брат му. Крис извади едно въже и привърза двете лодки една към друга.
- Надявам се, че си приключила с работата. Ако е така, нека отидем някъде другаде! - усмиха й се той и й намигна закачливо.
avatar
Christopher Rown
Sektor 4
Sektor 4

Брой мнения : 9
Join date : 05.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Мегън Сантяго on Вто Мар 06, 2012 6:40 pm

Момчето приближи лодката си към Мегън и притегли момичето в прегръдките си. И разбира се, как да откаже, все пак това бе едва ли не единствената й утеха след всичко случващо се. После той притисна устните си към нейните и тя отвърна на целувката му също толкова страстно. Или поне се надяваше да е така, защото той бе така мил да не й казва неща, които ще я наранят. След това докато се усети тя притискаше тялото си в неговото и едва чу въпроса му. Взе се в ръце, придаде си изражението, което имаха учителите от сектора и едва ли не изпя отговора си.
- С толкова риби, предполагам няма да ме убият, ако не работя повече днес.. Пък и вече бях решила да си тръгвам. Е, къде ще ходим? - попита тя и се засмя, защото видя строгото си изражение в очите на Крис, а то не бе от най-сериозните.
Рядко двамата се срещаха в морето, защото идваха по различно време. Проблемът беше, че след като се видеха, забравяха за работата, а това не бе особено добре, след като можеха да прибират сравнително малка част. За Меги не беше особен проблем, след като изхранваше само себе си, баща й си идваше само за празниците или когато е изтрезнял, но дори тогава тя отказваше да сподели храната си с него, вече дори не го наричаше татко. Всъщтност, тя не говореше с него. Беше я наранил.
И преди да се разплаче, тя отново се върна в реалността, където беше в прегръдките на Крис и очакваше отговора му. След всичко това, което си спомни, мислеше, че са изминали години, но явно бяха само секунди, защото той тепърва се връщаше от неговия свят, както Мегън обичаше да казва.
avatar
Мегън Сантяго
Sektor 4
Sektor 4

Брой мнения : 13
Join date : 04.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: В открито море;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите