The Hunger Games
Вход

Забравих си паролата!

Administrators
.▲Sue Flemming
Amelia Shepherd.ღ
Alexander Flemming
Latest topics
» Заети и Запазени Ликове
Съб Авг 10, 2013 11:55 am by Robbie.

» Запази Лик;
Съб Авг 10, 2013 11:49 am by Robbie.

» Тук пускайте вашите банери
Вто Сеп 25, 2012 10:49 pm by Ема Хънт

» Официалния форум на издателство "Колибри"
Съб Май 19, 2012 12:00 pm by Кристиан ДеКасас

» Magic War RPG
Съб Май 12, 2012 2:36 pm by Robbie.

» The White Lotus
Съб Май 12, 2012 2:35 pm by Robbie.

» Търся тук и там за моето РП другарче
Сря Май 02, 2012 1:34 pm by Примроуз Джъсттинс

» Смяна на име
Пон Апр 30, 2012 12:08 pm by Paige Vorte.

» Примроуз Джъсттинс
Пон Апр 30, 2012 10:31 am by Royal King


Елорейн Заан

Go down

Елорейн Заан

Писане by Елорейн Заан on Нед Мар 04, 2012 3:48 pm


Име: Истинското ѝ име е Дженая, но след едно събитие *ще го видите в историята*, всички я наричат Елорейн.
Години: Навършила е 18 преди два дни.
Външен вид:
Хора ... много. И всички различни. Или поне така казват. Но какво става, когато не си единствен? Когато отражението в огледалото не е единственият ти двойник? Преди години, няколко години, Дженая е можела да се обърне на дясно и да зърне себе си. Или пък на ляво. Да седне да вечеря и отново да види себе си. Трябвало само да плъзне поглед по сламено русите коси, по нежно очертания профил и закачливата усмивка, която непрестанно дремела върху устните на собствената й сестра. Не била красива, не и в общоприетия смисъл на думата. По-скоро чаровна благодарение на харизмата и магнетичното излъчване, което заразявало всички наоколо.
Двойничката. Или оригиналът? Двете били сякаш едно.
Разбира се, това е била сестрата-близначка на Дженая, но двете си приличали до толкова, че собствената им майка ги различавала с известно усилие. С една и съща нисичка височина, малко хърбаво и съвсем не по моделски секси тяло, завладяващо присъствие и с почти идентично поведение и начин на мислене, двете били най-обикновени момичета с необикновената способност да правят голямо впечатление у околните.
Така било някога ... Но сега ... сега Елорейн я няма. Второто "аз" на Дженая е мъртво. За да остави миналото зад гърба си, Джен променя външния си вид до колкото може, за да забрави веселите и безгрижни години. Златото в косите й се разтопява и се разлива като нагорещена лава, миловидното детско лице, никога не усетило грубия допир на грим, започва да подчертава зрялостта, която спохожда по-малката Заан след смъртта на сестра й. Гардеробът претърпява леки промени отразяващи се предимно в избиране на малко по-елегантни дрехи, вместо широките тениски и дънки, които някога са окупирали чекмеджетата на дрешника й. Излъчването, обаче, не се е променило много. С една октава по-сериозно от обичайното, Ел все още излъчва веселие и неподчинение.

Характер: Казват, че човек, това е характерът му. И донякъде са прави. Защото "характер" не е просто съвкупност от чувства, мисли и намерения. Той е роден от многоцветната отвара на живота, където всяко едно събитие може да промени всичко.
Тогава ... що за характер има нашата героиня?
Родена в малко работническо семейство в Сектор 5, тя от малка е научена, че трябва да се бори неуморимо, за да постигне нещо. Черта, която е запазила и до днес и дори развила до степен на пълна непреклонност пред неуспеха. Разбира се, това не значи, че е от онзи тип хора, които смятат, че целта оправдава средствата, но е способна да достигне до ръба на изтощението, спазвайки принципите си, като междувременно се опитва да постигне желаното. Което ни води и точка втора в характера ѝ - принципите. Вярно, че на пръв поглед изглежда като весело и вечно бъбрещо девойче, което няма такива, но всъщност не е така. Поставяйки семейството и свободата си на върха, Джен винаги е била символ на праволинейност в това отношение. Което, естествено, не ѝ пречи да си пада доста неправолинейна в други отношения. Обича да се усмихва, да се радва на живота, изненадите и приключенията, които оцветяват иначе сивия ѝ живот в Сектор 5.

История:

За да не стане объркване с имената, ще обясня на кратко за какво става дума. Моята героиня се казва Дженая, но след Игрите на глада преди две години, се представя за Елорейн. По-надолу пише защо.

(преди две години)
Босите ѝ крака шляпаха весело в течащата вода, докато се опитваше да хване малката рибка, която обикаляше в кръг около нея. Златните ѝ коси се бяха разсипали като сноп слънчеви лъчи върху голите ѝ рамене,
- Лор, Лор, виж какво направих!
Сякаш от нищото изникна друго момиче, което беше като клонинг на първото. Единственото нещо, което ги различаваше в момента бе фактът, че първата беше облечена с потник без презрамки и къси панталонки, докато втората беше нахлузила някаква избеляла червеникава тениска, която беше толкова дълга, че преспокойно играеше ролята на рокля. Въпреки това към нея беше прибавен и 3/4 клин в подобен червен нюанс и прокъсани кецове. На всичкото отгоре момичето държеше и някаква странна джаджа в ръцете си.
- Стига си викала, Ая!
- Но аз го направих!
По-малката близначка нагази във водата без да ѝ пука, че съвсем не е с чехли или джапанки, и едва не се препъна в един камък, докато въодушевено размахваше ... нещото. Елорейн въздъхна и бавно започна да се приближава към сестра си, опитвайки се да изглежда възможно най-заинтересована от изобретението ѝ. Не че не беше, де, просто в момента мислеше за нещо друго и съвсем не ѝ беше до подобни неща. Въпреки това не искаше Ая да разбира. За секунда върху лицето ѝ премина сянка. За първи път криеше нещо от по-малката си сестра. По-малка с няколко минути, но все пак по-малка. Тя не трябваше да разбира. Не че беше сигурно, че ще се случи, но Лор имаше предчувствие, което ѝ подсказваше, че този път няма да ѝ се размине. Нещо ѝ подсказваше, че ще последва стъпките на баща си.
- Нима? - избърса ръцете в потника си и се наклони напред, за да види какво толкова има да ѝ покаже Дженая.
- Разбрах къде е проблемът! През цялото време съм създавала успоредна верига, когато е трябвало всяка една да бъде отделна и ...
Думите ѝ замряха при звука на гласа на майка им. Двете се спогледаха изненадани - тя никога не идваше тук, още повече, че нямаше как да знае за тайното им място до реката. Близначките си размениха няколко въпросителни погледа, когато измежду дърветата изникна невероятно красива жена, носеща две зеленикаво-сини рокли. Русите ѝ коси бяха прибрани в стриктен кок, а лицето ѝ бе изопнато в невъзмутима гримаса. Въпреки това очите ѝ шареха неспокойно наоколо, отбягвайки да се спират за по-дълго върху дъщерите ѝ. За няколко кратки минути трите стояха безмълвни. Най-накрая майката заби поглед у тях и прошепна бавно:
- Време е.
И светът сякаш спря.
Отново.


(сега)

- Добре дошли, loved ones. Добре дошли отново на най-вълнуващото събитие през годината. Тук сме за пореден път, за да изберем един смел млад мъж и една девойка, които да представят Сектор 5 на ежегодните Игри на Глада. Не е ли вълнуващо?
Хищната усмивка върху лицето на непознатия се уголемяваше с всяка една изминала минута, заплашително заканвайки се на всеки един присъстващ наоколо. Сърцето ѝ се сви, а гърлото ѝ продължи да става все по-сухо и сухо. Имаше чувството, че накрая ще започне да стърже толкова силно, че дори околните ще могат да го чуят. Ръката ѝ потръпна неволно, при което усети нечие крепко стискане.
Беше Елорейн.
Джен обърна изплашен поглед към нея, само за да срещне успокоителната усмивка на сестра си. От къде можеше да е толкова уверена? И защо се държеше така, сякаш няма да се случи нищо лошо? От няколко дни насам Дженая имаше предчувствие за някаква надвиснала опасност. Тогава не можеше да определи точно каква, но сега се страхуваше, че непознатият ще извика името на едва от двете им. Но и дори това да станеше, по-добре да чуеше своето име, отколкото това на Елорейн. Не можеше да си представи живота без нея.
- Бъди смела. - прошепна ѝ Лор и вдигна поглед напред.
Ая въздъхна, малко по-спокойна. Последва примера на сестра си и проследи как непознатият се придвижи до урната, изтегли едно листче, след което се върна към микрофона. Разтвори го чевръсто и се усмихна.
- И късметлийката е ... - направи кратка пауза, в която целият свят застина на едно място, - Дженая Заан.
Не можа да осъзнае какво се случва. В един миг сякаш цялата вселена се стовари върху плещите ѝ, без да ѝ остави възможност дори да си поеме дъх. Огледа се безпомощно, без да вижда никого, и почти машинално се опита да тръгне по пътя, който всички около нея ѝ бяха сторили.
Но не можа.
Нечия ръка я спря, след което чу тих глас до себе си: "бъди смела". А после видя как собствената ѝ сестра тръгва уверено напред, опитвайки се да запази самообладание. Не! Това не можеше да се случва! Бяха извикали нея, не Елорейн, защо тя отиваше, защо ... Дженая се спусна напред, опитвайки се да догони Лор и крещейки, че трябва да вземат нея, но никой не я чу. Двама мъже, стражи, я хванаха и я задържаха на прилично разстояние от близначката ѝ. Опита се да изкрещи нещо, но от гърлото ѝ не се изтръгна и звук.
А след това светът потъна в чернота.



Събуди се рязко, машинално изправяйки се в леглото. Пръстите ѝ стискаха синкавия чаршаф, сякаш се опитваха да намерят някаква упора в него. По челото ѝ се стичаха едри капки, а дишането ѝ беше забързано и накъсано. Не можеше да се види в огледалото, но знаеше , че е прибледняла и че кръвното ѝ е значително паднало. Винаги ставаше така. Почти всяка вечер.
- Лор, какво има миличка? - майка й буквално нахлу в стаята,
- Нищо, добре съм.
Усмихна се несигурно на русокосата жена срещу себе си и побърза да избегне погледа й. Продължаваше да повтаря, че е добре и докато обуваше чехлите си и се отправяше към банята. Нямаше намерение да занимава горката си майка с поредния си кошмар. Така или иначе горката жена вече беше преживяла един преди две години, едва ли имаше нужда да се разстройва заради неспокойното подсъзнание на дъщеря си, което всяка вечер връщаше към живот сестра ѝ в сънищата си.
Внимателно затвори вратата след себе си, след което тихичко заключи. Пристъпи няколко крачки напред, към зацапаното огледало. Впери поглед в леко размазаното си отражение. Пръстите ѝ се спуснаха по лицето, устните, след което заби юмрук в напуканите плочки на мивката. Никой така и не разбра за размяната. Дори собствената ѝ майка не можеше да осъзнае, че момичето, което беше загинало в онези Игри всъщност не носеше името Дженая, а Елорейн. И от тогава тя живееше този подарен живот, ходейки на работа в центъра на физиците. На работата на Елорейн. Дори се срещаше с момчето, което Ел винаги беше харесвала.
И се мразеше.
- Защо, Елорейн ... защо ми го причини? Защо ме остави да живея? - някогашната Дженая издиша тежко, опитвайки да се успокои. - Защо ми даде своя живот?
Впери очи в огледалото. От две години насам имаше чувството, че от там я гледа не собственото ѝ отражение, а това на сестра ѝ.

Сектор: Номер пет.
Напишете няколко изречения ,за себе си ,които да са в помощ на Разказвача: Околните се заблуждават от ведрия ѝ външен вид, и си мислят, че едва ли някога би била пречка за когото и да е било. Подценяват я често и заради веселия ѝ нрав, който наричат "несериозен". И именно това е едно от най-силните оръжия на Елорейн - фактът, че другите не я мислят за конкуренция. Има завидни умения в конструирането на разни неща, както и използването на тояги. Съобразителна и гъвкава, разчита на тези си две качества, отколкото на грубата сила.
Снимка + Лик: Emma Stone
Допълнително: Вроден талант ѝ е умението да строи всякакви неща, най-вече механични такива. Едно от изобретенията ѝ дори е откупено от Представителя на Окръга и представено в столицата, където днес намира широко приложение.
avatar
Елорейн Заан
Sektor 5
Sektor 5

Брой мнения : 26
Join date : 04.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Елорейн Заан

Писане by Royal King on Нед Мар 04, 2012 3:51 pm

Одобрена си ! Страхотно . Моля, ако не си прочела разясненията, го направи защото е задължително.
Благодаря предварително




Dont Trust Me !
avatar
Royal King
Разказвач
Разказвач

Брой мнения : 167
Join date : 03.03.2012

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите